Хората, които ме познават добре, знаят колко много обичам Коледа. Обикновено украсявам елхата още в началото на декември и оставям празничната декорация поне до края на януари. За мен Коледа винаги била е неразривно свързана с любимите хора, с домашния уют, с горещ шоколад, с мирис на мандарини, гушкане под одеялото и топли чорапи. Това е времето, в което да изпробвам някоя нова вкусна рецепта, да се забавлявам да избирам или изработвам подаръци за близките ми и да слушам коледни песни. Какво по-хубаво от това да си създадеш празнично настроение в сърцето на зимата?
На Коледа обичам да бъда у дома, но много ми се искаше да си организирам някой дълъг уикенд из Европа в началото на декември, за да започна празничния сезон отрано. И точно когато се чудех къде да отида, видях информация за една кратка фотографска екскурзия до коледните базари на Виена и Братислава. Фотография, коледно настроение, пазари – все любими неща! Изобщо нямаше нужда да му мисля.
Така се озовах в сърцето на Коледа. Никой, който е бил във Виена през декември, не може да отрече, че този град сякаш се превръща в “столицата на Коледа”. Била съм в Лондон, в Бостън и в Ню Йорк по това време на годината и макар там също да има красива украса, ледени пързалки и елхи, нито едно от тези места не може да се сравни с Виена. Там празничният дух е превърнал всяко кътче на града в сценка от снежно кълбо, която не ти се иска да напускаш.
Виенската гора и снежният син Дунав
Събрахме се група от петима фотографи – трима аматьори и двамата ни ментори от Photo Cafe, облечени с топли дрехи и въоръжени с фотоапарати, ръкавици и шапки. Решихме да пропуснем стандартната за всяка екскурзия автобусна обиколка с екскурзовод (аз и без това почти никога не мога да запомня милионите исторически факти, които се разказват на такъв тур), а вместо това да обиколим града със свое темпо. Започнахме от хълма Каленберг, всъщност извън града, където се озовахме в истинска зимна приказка – студена, но красива. Виенската гора беше бяла и снежна, а храстите бяха покрити с ледени кристалчета, които блестяха на утринното слънце.
От панорамните тераси се виждаха околните лозя, потънали в сняг и лека мъгла, както и събуждащата се Виена на бреговете на “хубавия син Дунав”. Видях няколко души, тръгнали по пътеките в гората за сутрешна разходка и ми се прииска и аз да го направя, защото тя изглеждаше прекрасно в зимната си одежда, а снегът приглушаваше звуците и създаваше една специална тишина, която се разстилаше успокоително над съзнанието. Ако бях във Виена за по-дълго, най-вероятно щях да го направя, но тъй като имахме само няколко дни, продължихме нататък.
Архитектурата
Направихме кратка разходка по чаровните улички на Гринцинг, селце до Виена, което е известно с типичните кръчми “heurige”, които сервират домашно вино – ще ги познаете по боровите клонки над вратата. Тук къщите са боядисани в светли пастелни цветове, лампите са като старинни фенери с украса от ковано желязо, а по прозорците са подредени свежи украси от вечнозелени клонки, цветни калуни, червена нандина и джел. В цветарските магазини се продават подобни украси, както и естествени коледни венци, което според мен е страхотна идея. Можеш да си направиш прекрасни букети от клонки кипарис, хвойна, бор и кедър в различни зелени нюанси, който ще е едновременно красив и празничен, но и ще мирише на планинска гора. Не знам защо в България това не е особено популярно.
След Гринциг продължихме към сърцето на Виена, където се потопихме в атмосферата на града и разнообразната му архитектура. Тук готически катедрали “живеят” в хармония с барокови забележителности, сгради в стил сецесион и нео-класицистични постройки. Оказва се, че Виена е еклектичен град от гледна точка на дефинирани стилове, но едновременно с това не създава впечатление на такъв, защото в него всичко е хармонично и добре съчетано.
Гледката от едната кула на Щефансдом разкрива именно това разнообразие на архитектурата на Виена, където се редуват модерни сгради и църковни куполи, разделени от малки и по-големи площадчета. Покривът на катедралата Св. Стефан е изработен от стотици хиляди цветни плочици, които са подредени в геометрични мотиви, а в едната му част изобразяват двуглав орел, символ и герб на града. Около катедралата гъмжи от хора, а погледнато отгоре, всичко прилича на майсторски изработена миниатюра с оживели фигурки.
Виена е точно това – град на детайлите. Навсякъде има интересни архитектурни елементи, които са подходящи за снимки, или поне аз обичам да ги снимам. Винаги, когато пътувам из различни градове, се заглеждам именно по тях, тъй като за мен те пресъздават уникалния чар на всяко място наравно с големите забележителности, а понякога дори и повече. Във Виена ми направиха впечатление зелените медни покриви, декоративните фронтони и изобилието от ковано желязо. Красивите лампи и огради, арки и табели на магазини са само някои от украсите на града, които са изработени от този материал със сложна орнаментика.
Докато се разхождахме из различните квартали на Виена успяхме да се вмъкнем в няколко жилищни сгради с истински аристократични входове и фоайета със скулптурни фризове, парапети, които са като произведения на изкуството, както и вътрешни дворове, които те приканват да погледнеш нагоре и да направиш снимки на геометричните фигури, които образуват сградите. Малките улички около Гръцкия квартал /близо до улица Fleischmarkt/ са особено богати на такива детайли. А до стари кръчми за виенски шницели и магазинчета за антики има кафененца и павилиончета като симпатичното Fenster Cafe, което сервира Cornettoccino (капучино във фунийка за сладолед) и Коледно кафе (с портокал и алкохол).
Разбира се, не пренебрегнахме и типичните забележителности. Все пак си бяхме туристи, така че не пропуснахме да отидем до Домът Хундертвасер (Hundertwasserhaus) с цветната си фасада и до Шонбрун, където ни набрули доста студен вятър, вледеняващ за нас, но явно не толкова за уличните изпълнители, които стояха невъзмутимо като живи скулптури. Сложихме качулките над шапките и определено се радвахме, че все пак не сме на тяхно място.
През двата дни използвахме възможността да посрещнем така наречения “син час” пред други две забележителности – двореца Белведере и Карлскирхе. Той продължава около 30 минути преди изгрев или след залез слънце, когато цари полумрак и светлините вече работят, но светът все още се държи на границата между светлината и тъмнината. В този момент небето става наситено синьо, донякъде подобно на светло индиго – перфектно за снимки, които дават усещането за настъпваща нощ, без да скриват детайлите.
Аз малко поизпуснах синия час пред Белведере, защото избрах да вляза в галерията и да се насладя на живо на “Целувката” на Густав Климт, една от любимите ми картини. Докато живеех в Лондон, стаята ми в общежитието беше със зелен мокет и декор, който много отиваше на цветната полянка, на която са фигурите на картината. Точно поради това нейна репродукция висеше цяла година над леглото ми, така че просто нямаше как да я пропусна. Художникът в мен нямаше да е доволен. А когато се натъкнах и на един Ван Гог в галерията, съвсем ми стана приятно. Така снимките ми от Белведере са от самия край на синия час, когато небето вече почернява, но водата пред двореца и украсата от светещи звезди въпреки всичко прави гледката специална.
Когато снимах Карлскирхе вече бях на точното място в точното време. Църквата е еклектична комбинация от древногръцки, древноримски и барокови елементи, комбинирани с лекия ориенталски привкус на двете колони, а пред нея са разположени щандове с ръчно изработени коледни играчки, кукли, керамика и какво ли още не. Беше изключително приятно да се наслаждавам на хубавото осветление на сградите и на блещукащите коледни светлини, които бяха разпънати на площада над коледния базар. В центъра на базара бяха изсипани купища сено, в които децата се забавляваха страхотно да скачат и да се гонят – толкова проста идея, а изключително успешна. Сеното е меко и е по-топло, което го прави подходящо за игри през зимата. Цареше весела атмосфера, изпълнена с глъчка и смях.
Коледните базари
Така стигаме и до същинската душа на коледното настроение във Виена, а именно коледните базари, които са разположени на почти всеки площад. Целият ни уикенд в града премина под знаменателя на греяното вино (Glühwein) и събирането на различни чаши от всяко място. Преди да замина не бях сигурна, че такъв тип зимна напитка ще ми допадне, но трябва да си призная, че греяното вино ми се услади и с удоволствие бих се опитала да си го направя и у дома някой път. Още през първия ден, след Каленберг, Гринцинг и катедралата Свети Стефан, на чиято кула ни обдуха не особено топъл ветрец, с огромно желание изпихме първото си греяно вино на базара Am Hof. Ако се чудите как се пие вино в компания от 5 фотографа, то отговорът е “с много фотоапарати”.
На всеки базар има различна коледна чаша за греяно вино, чиято цена е включена в сумата, която заплащате за напитката. Ако върнете чашата, ви връщат парите за нея, но можете спокойно да си я приберете, ако искате. Дори продавачите ще ви сменят използваната чаша за чиста, ако ги помолите. На Am Hof чашите са яркочервени, а на пазара пред Белведере те са като малки ангелчета, облечени в зелени одежди. На Maria-Theresien-Platz пък може да изпиете две питиета, за да се сдобиете с главата на Дядо Коледа, както и с тялото му. Препоръчвам да хапнете и един гулаш в хлебче преди това, за да не се напиете съвсем. Друг вариант е да изпробвате някой от видовете пунш, който също ще ви затопли, но е без алкохол. Комбинирайте го с поничка или геврече и сте готови за подвизи.
Много ми хареса да се размотавам из базарите, където е отрупано с играчки, сладкиши и всякакви интересни джунджурии. Възползвах се от момента да си купя няколко такива за елхата – едно изрисувано звънче, метална клонка от дъб с жълъдчета и керамична звезда. Ако трябва да бъда честна, можех да си купя още много украси, но не знам как щях да ги побера всички на елхата си, толкова много красиви играчки видях. Едни от любимите ни щандове бяха тези с ухаещите гирлянди от пръчки канела, портокалови корички, карамфил и звездовиден анасон. Истински коледен парфюм!
Базарите са украсени с лампички и елхи, а някои от тях, като например този пред кметството (Rathaus), блестят с импозантни светещи конструкции, празнични виенски колела, въртележки и блещукащи дървета. Там обаче има толкова много хора през уикенда, че ще ви е трудно да разгледате спокойно. Тълпите са гъсти и трябва да внимавате да не се изгубите в тях, но тук Коледа е в пълното си искрящо великолепие. Неоготическите кули на осветената сграда придават още по-голямо величие на празничната обстановка.
Най-хубавото на базарите обаче е това, че са места, където хората прекарват време заедно. Всъщност в голяма степен това е и смисълът на Коледа – да бъдем заедно с близките си. Можете да видите семейства с деца, които тичат наоколо или участват в множеството работилнички, организирани специално за тях, стари приятели, които са се събрали на сладка приказка и греяно вино, двойки, които вървят ръка за ръка, заобиколени от празничната феерия на украсените щандове и площади. Ние също станахме част от тази традиция.
Украсата
Виена е цялата окичена в лампички; от коледните базари до шопинг улиците, магазините и дори трамваите, всичко блести с милиони светлинки. Полилеи, спирали, завеси и звезди се спускат на каскади над излезлите на разходка виенчани и туристи и няма как да не се почувстваш като в коледна приказка. На много места огромни дървета са увити с лампички и сякаш имат специална зимна корона, достойна за парад. Градът е потънал в изобилие и разкош от светлини, които ме заредиха с празничен дух за седмици напред.
Има градове, които ти е достатъчно да посетиш веднъж, но си мисля, че тук с удоволствие бих идвала всеки декември, за да попия от атмосферата и да се вдъхновя за празничните дни! След такава разходка човек може само да каже “Коледа, идвам!”
Статията много ми хареса!