Шотландия е земя на езера, брегове и треви, на облаци, плажове и скали. Това са лицата на нейната природа, които тя разкрива пред нас, когато поискаме да я опознаем. Красива е по див и интересен начин. Архивът ми със снимки е пълен с толкова специални гледки от пътуването ми из планинските й части и остров Скай, че мога да напиша за тях още много редове, а и се улавям, че често си спомням за едно или друго място, което по някакъв начин ме е докоснало. Казвала съм го и друг път, но пак ще го повторя: Шотландия има излъчване и атмосфера, която завладява.
Езерата: Лох Мари (Loch Maree)
Според приблизителни изчисления в Шотландия има над 30 000 сладководни езера и те са неизменна част от есенцията на нейния характер. За някои сме чували повече, като Лох Нес например, а за други не знаем нищо, но това не означава, че не си струват посещението. Лох Мари е четвъртото по големина езеро в страната и през лятото брегът му е осеян с туфи цъфнал пирен и зелена папрат, които дават цвят на красивата гледка. От векове хората гравитират около водата и със сигурност е не само заради чисто практическите причини, а и заради атмосферата, която тя създава.
Разходете се около Лох Мари, когато подухва лек бриз, за да избегнете малките мушички, които в спокойно време летят около водните пространства – тогава ще можете да гледате залеза в пълно спокойствие. Когато облаците се разкъсат и потъмнелите им коремчета дадат път на бледожълтите и розови последни лъчи на слънцето, небето създава свой собствен пейзаж, отразен в езерото.
Бреговете, скалите и морето: Bow Fiddle Rock
Великобритания е островна държава и голяма част от бреговете й са драматични, брулени от ветрове и резбовани от вълни. Част от тях са скалите Bow Fiddle, наречени така, защото приличат на лък на цигулка, образуват красива арка в морето в близост до градчето Portknockie. Първо ще ги видите отвисоко от изключително живописната пътечка покрай водата, а след това може да ги погледнете и под друг ъгъл от малкия каменист плаж в основата на брега. Гледката отгоре е прекрасна – Северно море обгръща основата на скалната формация от кварцит и с времето скулптурира нейната форма, а малки платноходки сякаш се разхождат като хартиени корабчета по вълните. Мисля, че това би било хубаво място да си починеш, да си направиш пикник из поклащащите се тревички и полски цветя и да съзерцаваш пейзажа.
Плажчето също е интересно, но внимавайте с каментистата му покривка. Силен порив на вятъра бутна статива ми заедно с фотоапарата и така успях да издраскам основния си обектив за пейзажи, което помрачи преживяването за момент. Бързо си върнах настроението обаче: застраховка на техниката + все пак работещ обектив, правещ нормални снимки въпреки драскотината = шоуто продължава.
Това, което винаги страшно много ми харесва да правя, когато съм на такива плажове, е да снимам малките детайли на самото място, които заедно рисуват пълната картина на неговото въздействие. Това са красивите къдрави водорасли, полепнали по камъните, малките охлювчета, загладените от водата камъчета със сиво-сини окраски, парченцата дърво, полирани от морето в спирали. Понякога е лесно да се изгубиш погледа си в далечината, но за мен винаги е било интересно да се вгледам в интересните съкровища наоколо, които сами по себе си са като микровселени.
Плажовете: Плажът Финдхорн (Findhorn Beach)
Обожавам този плаж. Усещам, че често мисля за него и си спомням за обширния му простор, за освежаващия му минимализъм и за великолепния залез, който оцвети небето над него. Има нещо притегателно в чистата му линия, в гладкостта на пясъка, в къдравите вълнички на все още мокрото дъно, открито от отлива. Сякаш морският вятър ще премине през теб със своята пречистваща енергия и ще остави след себе си медитативна тишина.
По периферията на плажа като цветни кубчета са подредени малки плажни колиби, заобиколени от поклащащите се треви – тихи наблюдатели на пейзажа в синия час. Когато дойде приливът, водата стига чак до каменистата ивица и малко й остава, за да погали къщичките, но така и не успява. Брегът се приготвя за сън.
Мисля, че места като Шотландия ме привличат толкова, защото в същността си са малко диви. Земята, водата и небето там не са съвсем опитомени и може би заради това зовът им е като древна мелодия, която съзнанието ни е забравило, но инстинктите ни си спомнят. Природата понякога е буйна, понякога е успокояваща, но винаги е поразителна в своите настроения. Също както самите нас.
Закачи в Pinterest:
