Остров Скай е земя на мистични пейзажи – зелени пасища и цъфнал хедър, назъбени скали и каменни замъци, блестящи езера и морски вълни. Облаци и мъгли крият тайните на това отдалечено кътче, а капризните ветрове ги привличат или прогонват със замах на магьосник.
На острова всяка гледка e със свое особено настроение и това направи Скай наистина специален за мен. Обожавам, когато местата имат атмосфера и характер. Дори самото име – “мъгливият остров” или “облачният остров” на старонорвежки и шотландски келтски език – е събрало в себе си духа, силата и тайните на природните стихии.
Куиранг (Quiraing)
От гледна точка на природа, това е любимото ми място на остров Скай. Пейзажът те оставя без дъх. Изглежда като място от фентъзи роман и е едновременно спокоен и непрестанно променящ се, едно съчетание от противоположности. Зелените хребети се търкалят към хоризонта, където се вижда морската шир, а между тях се гушат малки езерца и пътечки между черни скали, по които можете да обхванете величествената панорама от различни гледни точки. Местността е формирана от голямо свличане на почвата на полуострова Тротерниш и продължава да се видоизменя всяка година. Пътят до нея трябва да се ремонтира всяка година, но си струва усилието.
Знам, че повечето хора не могат да разберат защо ще искам да дойда във ветровита Шотландия и да нося зимна шапка през август на брулени хълмове, но за мен снимките от Quiraing са достатъчен отговор. Ако за някой не е достатъчен, то няма да има обяснение на света, с което да го накарам да разбере. Нещо в суровите и стихийни картини ме докосва и ми дава усещане за удивление и вълнение пред могъществото на природните сили.
Долчината на феите (Fairy Glen)
Fairy Glen сигурно е онова, което ще си представите, ако ви разкажа приказка за омагьосано средище на феи и елфи. Намира се малко по-встрани от главния път в близост до градчето Уиг и през лятото е тучно и зелено. Още вървейки към долчинката ще видите интересни гледки, като например малко езерце, заобиколено от поклащащи се треви, в което се оглежда гърбът на “Castle Ewan”, скално образувание, което прилича на старинна руина на кула от замък. Ако залезът не е скрит зад облачна покривка, езерото се превръща в парченце небе, паднало на земята.
Когато заобиколите езерото и продължите по малката пътечка между скалите и хълмчетата, бързо ще стигнете до самата долчина на феите, където сякаш всеки момент легендите ще оживеят. Голяма спирала от камъни добавя допълнителен мистичен привкус на мястото, заобиколено от цилиндрични скални формации и хребети, а от по-високите точки ще видите и няколко водопада в далечината. Не е трудно да си представите, че тук се случва нещо магическо.
Старият мъж от Стор (The Old Man of Storr)
Старият мъж от Стор е може би най-известното място на остров Скай. Остри скали, сякаш забити в хребетите като гигантски парчета от черно стъкло, се извисяват като приседнал старец-гигант, съзерцаващ обширната панорама до Лох Леатан и морето. До него се стига с кратък преход от около 45 минути или повече, ако спирате за почивки или снимки. Първата част на пътеката е с дребен чакъл и за мен беше по-скучна, но втората част, макар и по-стръмна и камениста, ми беше по-интересна и вълнуваща. Горе гледките са страхотни, а вятърът отново може да е силен, така че си пригответе яке и шапка. За мен туристическите обувки (или може евентуално гумени ботуши), якето и шапката са задължителни за Шотландия, където времето е променливо и както грее слънце и се разхождате по блуза, след една минута може да се изсипе порой със силен вятър, който да ви смрази. Това са капризите – но и чарът – на Скай. Просто ги приемете и даже ще ви станат забавни.
Странноприемницата в Карбост (The Old Inn, Carbost)
Странноприемницата в Карбост се намира на брега на Лох Харпорт (лох=езеро) и стаите в нея не се хвалят с някакъв особен лукс, но пък имат чар и красива гледка към водата. И не само това – The Old Inn има може би най-хубавия пъб на остров Скай с вкусна храна, винтидж атмосфера и жива музика, която привлича както туристите, така и местните шотландци. Вечер под звуците на Scottish reels (типична бърза шотландска музика, изпълнена от цигулки, гайда и шотландски вистл, нещо като флейта или свирка) цари приповдигнато настроение, където всеки се чувства като сред стари приятели. Наздравиците с крафт бира от местната Cuillin Brewery и едномалцово шотландско уиски от близката дистилерия Talisker са много и не спират, но можете да изпробвате ейл или уиски от всички краища на държавата. Струва си да отседнете в странноприемницата дори само заради вечерите, прекарани в пъба.
На сутринта след закуска можете да отскочите и до Talisker за бърз тур на дистилерията и покупка на някоя хубава бутилка. Не бих могла да опиша уискито Талискър по-добре от списание Бакхус: “Темпераментен, необуздан и волен, с единия крак на сушата, а с другия – в морето, Talisker е уиски със сложен характер, което предизвиква вкусовите рецептори, но опитали го веднъж трудно бихме могли да го забравим. Преливащ от опушеност, удивителни нотки на черен пипер и с завършен и мек финал, Talisker е едно възхитително противоречие.” Уискито от тази дистилерия е с типичен торфен пушечен привкус, който не се харесва на всеки, но той е толкова неподправено шотландски, че не може да не се опита, защото носи духа на морето и на суровия Скай. В Шотландия има приказка, че “днешният дъжд е утрешното уиски” и това е един добър поглед над нещата.
“Това е истинската Шотландия”
На остров Скай има още много мистични и красиви пейзажи, които са сякаш от края на света; далеч не са само четирите, споменати от мен по-горе. Фарът Нейст Пойнт, замъкът Дънвеган, градчето Портрий и плажът Елгол са само някои от допълнителните места, които също си струва да посетите. Ще видите, че всяко пътче на острова е толкова толкова живописно, че можете да спирате за гледки на всяка крачка, а странстването винаги е най-приятната част от пътуването.
Английският пътеписец Х. В. Мортън рисува интересен портрет на Шотландия, който оставям за накрая. Дали ще я заобичате? Ще разберете, когато посетите Скай.
“Има само мъгла, вятър, дъжд, вика на свиреца и бавните облаци над влажните блата. Това е истинската Шотландия; това е Шотландия, чиято памет лежи на раменете на онези, които са далече от дома и по някакъв мистериозен начин това е Шотландия, която дори странникът се научава да обича.”
Закачи в Pinterest:
