Казват, че пътят е по-важен от дестинацията, а това твърдение е още по-валидно, когато говорим за пътя до градчето Хана на остров Мауи. Скрито в източната част на острова, то е едно от най-изолираните населени места, до което се стига с лодка или по живописната тясна “магистрала”, криволичеща по северния бряг. Самият град със своите около 1200 жители не е нищо особено, но да стигнеш до него е приключение, което си заслужава. Не е случайно, че това е най-препоръчваният маршрут на Мауи; тук ще видите цялото разнообразие на Хаваите в разстояние от 85 км.
Малко практически съвети
Колата: За да направите обиколката до Хана и обратно, ще ви е нужна кола. В rent-a-car агенциите ще ви убеждават да наемете джип 4х4 или пък ще отидат в другата крайност и ще ви предлагат кабриолети, но моето мнение е, че просто ви трябва малка и компактна кола. Пътят до Хана е асфалтиран и добре направен, така че не ви е нужен автомобил, който да може да гази в кал или да минава през дупки, а местата за паркиране са ограничени и понякога е много ценно да можеш да се мушнеш в малко свободно пространство. Задължително направете застраховка за всякакъв вид щети на превозното средство, защото има известен риск някой да ви одраска като паркира.
Тръгването: Ние тръгнахме малко по-късно, отколкото ми се искаше и вече имаше доста хора на някои от местата по пътя, а накрая имахме по-малко време за щатския парк Wai’anapanapa, отколкото ни се искаше. Това е една от последните спирки преди Хана, но и една от най-красивите. Ако сега трябва да отида, бих тръгнала много рано сутринта, още от изгрев, за да има по-малко навалица и да се насладя на по-бавното пътуване.
Шофирането: Пътят до градчето Хана е хубав, но пълен със завои, така че се кара бавно. Ако видите по-бърз шофьор зад вас, хубаво е да отбиете на първото удобно място и да го пуснете да премине, защото най-вероятно е местен. Важно е да уважите хората, за които това не е туристически маршрут, а пътят до работата или до дома. Освен това имайте предвид, че има много участъци, които са еднопосочни и трябва да се изчаквате с колите в насрещното платно. Отсечките са направени така, че там, където трябва да спрете преди платното да се стесни, да има видимост към другия му край. Ако пътят е свободен, можете спокойно да тръгнете, а ако има кола от другата страна, която е там преди вас или вече е навлязла в стеснението, трябва да изчакате. Да влезете срещу вече навлязла в тесния участък кола и нервно да й правите знаци да се върне на заден ход, както обикновено се случва в България, се счита за недопустимо, така че не си и помисляйте да го направите.
Какво да облечете: Препоръчвам да си облечете бански под къси панталони или лятна рокля – идеята е да можете да се гмурнете във водопад без много усилия. Какво по-хубаво от това да видиш водопад до пътя, да спреш и да се потопиш? Носете си и бързосъхнеща кърпа за подсушаване, за да не влизате съвсем мокри в колата.
Подготовката: изтеглете си Shaka Guide App на телефона. С този аудио гайд, който следи вашата GPS позиция и ви говори спрямо това къде се намирате, ще имате чувството, че в колата с вас пътува екскурзовод. Апликацията ви казва къде точно можете да си паркирате колата до всяко по-интересно място, дава ви съвети какво можете да пропуснете, ако нямате много време, а освен това ще ви разкаже за историята на острова. Заредете преди тръгване, защото по пътя до Хана няма бензиностанции.
Пътят, на който трябва да се наслаждаваш
Водопади, плажове, бамбукови гори, тропически гледки и места за сърф – всичко това ви очаква по пътя до Хана и остава само да му се насладите истински! Понякога хората се увличат да мислят само за “чекването” на всяка спирка от пътя и правенето на селфи, което да докаже, че си бил на дадено място, но много по-хубаво е просто да пътувате. Направете си снимки – пейзажът си заслужава – но се постарайте да не пропускате да изживеете моментите. Заради това е хубаво да тръгнете по-рано сутринта и да имате повече дневна светлина на разположение.
Въпреки че повечето хора отиват до Хана и обратно в рамките на един ден, ние избрахме да останем една вечер в градчето. Това беше добро решение, тъй като на следващата сутрин можехме да минем по пътя в обратната посока. Така успяхме да спрем на някои от местата, които пропуснахме предишния ден заради по-късното тръгване и броя спрели коли до тях, а освен това по-лежерното връщане успя да ни потопи в онова пътешественическо настроение, което те кара да се оглеждаш наоколо и да откриваш повече от онова, което си дошъл да видиш.
Да бъдеш в тропиците
Пътят до Хана започва след града Paia, където можете да закусите или да спрете за едно кафе, а след това да се отбиете за 5-10 минути до Ho’okipa Lookout, където има панорамна гледка към един от предпочитаните сърфистки плажове на острова. Нататък пътят започва да навлиза в зелена дъждовна гора и тук можете да почувствате, че сте близо до Тропика на Рака. Палми се поклащат с бриза, лиани се вият по дърветата, а наоколо е пълно с агаве, монстера, таро и един куп други местни растения, на които не знам имената. Ще бъдете заобиколени от тях на всяка спирка по пътя, но ако ви се гледат ботанически градини, където да разберете повече, можете да спрете на арборетума “Garden of Eden” (миля 10) или на “Ke’anae” (миля 16). Ние ги пропуснахме, но ако имате повече време, може да е интересно да спрете на някой от тях.
Бяхме по-ентусиазирани да се поразходим из бамбуковите гори, които (учудващо поне за мен) можете да видите и на Мауи. Свикнали сме да свързваме бамбука с Азия, но се оказа, че растението вирее и тук, около миля 6,5 от пътя. Интересното при бамбуковите гори е това, че скърцат. Големите стъбла, които растат нагъсто, се удрят и търкат едно в друго, когато има вятър и се чува типично почукване и скрибуцане.
Други места, на които ще можете да се полюбувате на интересен тропически пейзаж са панорамната гледка към долината Wailua (миля 18) или изгледът от Ke’anae, малко встрани от пътя към Хана към брега на морето. Близо до него има и известна будка за бананов кекс Aunty Sandy’s, но за да успеете да похапнете от него е добре да бъдете там някъде преди обяд, защото има шанс да е свършил, ако отидете по-късно през деня.
Да плуваш във водопад
Какво да ви кажа – сбъднах си една мечта! Да плувам във водопад беше част от списъка ми с цели още от миналата година, но въпреки големия ми ентусиазъм и проучването на родните водопади, не успях да изпълня това желание в България. На пътя към Хана обаче имах дори повече възможности, отколкото можех да си представя. Водопадите буквално са “под път и над път” и повечето имат достатъчно дълбоки природно формирали се басейни, в които човек може да се потопи за освежаване и да поплува. По-смелите използват възможността да се изкатерят по скалите и да скочат долу, но аз не съм чак толкова безстрашна…или ненормална, в зависимост от гледната точка.
Още от първите мили по пътя до Хана ще попаднете на водопадите Twin Falls, сравнително плитки и ниски, заобиколени от доста интересни тропически дървета. Казват, че тези водопади може да бъдат пропуснати, ако нямате време, но на мен ми харесаха. До бамбуковата гора има още водопади, които също са симпатични, защото покрай тях има големи обли камъни.
По-нататък ще видите Ching’s Pond, приятно място за плуване, а на няколко мили след него (около миля 19) и така наречените “Three Bear Falls” или “Водопадите Три Мечки”, чието име идва от трите паралелни една на други струи с различна височина. На отиване нямаше как да паркираме близо до тези водопади и ги видяхме само през прозореца на колата, но когато пътувахме обратно от Хана към Кахулуи имаше малко хора и успяхме да спрем и там. Струваше си. Пред водопадите има мостче, по което минават колите, но отстрани има нещо като пътека, по която може да се слезе долу до тях. Честно казано слизането включва известни маймунски умения и просурване по големи камъни, което не е за всеки, но ако сметнете, че можете да слезете и след това да се качите обратно, го направете. Наоколо расте много красиво червено тропическо растение, наречено Red Torch Ginger (Eтлингера) с огромни огнени цветове, а след това по големите камъни можете да стигнете до трите водопада. Естествено не издържах и се потопих във водата. Тя е хладна, но е супер освежаваща.
Малко след миля 24 ви очакват и Hanawi Falls, които отново можете да видите от колата, докато прекосявате мостчето пред тях, но ако има място, отново можете да спрете и да си потопите краката. Аз го направих.
Паркът Wai’anapanapa
Този щатски парк е последната спирка по пътя преди градчето Хана и според мен е една от най-интересните. Щеше да е супер, ако в него имаше някакъв вид хижа, в която да може да се отседне, но пък ако обичате да спите на палатки, бихте могли да го направите на обозначените места. Тук ще видите плажа с черен пясък Pa’iloa, образуван от вулканични скали, както и прекрасни панорамни гледки. Името на парка означава “вода, в която проблясват цветовете на дъгата” и това е пейзаж, който няма да видите в България.
В скалите от едната страна на заливчето се е образувала дупка, през която по-големите вълни изригват нагоре като гейзер (наречена blowhole на английски), до която всички се забавляваха да правят снимки. Има и няколко пещери, в които може да се плува.
Да гледаш залеза в Хана
Завършихме деня в Хана, където се насладихме на вкусна вечеря в градината курортния комплекс Traavasa на фона на розово-лилав залез над палмови дръвчета. Не спахме там, защото цените за нощувките бяха доста баснословни, но си бяхме запазили стая в къща в града с красива тропическа градина, която ни беше напълно достатъчна.
На сутринта си четях книга на шезлонг сред тучната зеленина пред къщата и макар да прелиташе по някой комар, това не можеше да ми развали кефа.
За финал
Казват, че пътят до Хана има около 600 завоя и 54 моста, от които повечето са с едно платно. За шофьорите може да бъде изпитание, но пък ще ви даде поне 600 възможности да откриете нещо ново и интересно. Хапнете един сладолед от Coconut Glen’s и пийте кокосова вода със сламка от прясно разцепен кокос. Направете си някоя снимка, потопете се поне в 2-3 водопада. Заровете пръсти в черния пясък. И най-важното – кажете “Mahalo”, хавайската дума за уважение, благодарност и възхищение. Важно е да благодарим на съдбата, че сме имали привилегията да пътешестваме отново.
Закачете в Pinterest:
