Изложението RHS Chelsea Flower Show е градински фестивал, който се организира всяка година от 1912 насам от Royal Horticultural Society. Като едно от най-големите събития за ландшафтен дизайн, озеленяване и цветя във Великобритания, а може би и в света, то бива посещавано от кралското семейство и от професионалисти и любители от целия свят. В седмицата на Chelsea Flower Show 2018, аз с носталгия си припомням миналогодишното ми посещение на фестивала, когато и аз бях един от гостите от чужбина и за ден се потопих в градината на цъфтящо изобилие.
Всеки, който обича да градинарства и има двор ще бъде вдъхновен от Chelsea Flower Show, но смятам, че същото биха почувствали и тези, които просто обичат красивото. Изложението е известно с престижния си конкурс за дизайн на градини, в който e изключително трудно дори да вземете участие, тъй като конкуренцията е огромна. Изисква се оригинална идея, впечатляващ дизайн на градината и (разбира сe) богат спонсор. Според The Telegraph така наречените “show gardens” се създават от нулата само за 19 дни преди самото събитие и след това трябва да се премахнат или преместят от създателите им за максимум 5 дни.
През 2017 година носител на наградата “Best in Show” беше градината “Maltese quarry” или “Малтийска кариера”, при която бяха използвани единствено растения от остров Малта. Това не беше типичната подредена и подрязана градина, което предизвика някои типично английски коментари от посетителите. “ООоо, изглежда сякаш някой не е оплевил…” Представете си да чуете това от възрастна дама с рокля на цветя и голяма шапка, която говори с английски акцент и ще ме разберете като ви кажа, че ми беше доста забавно да слушам как хората анализират наградените участници. Идеята на малтийската градина наистина беше по-скоро да се създаде усещане за полски цветя, завзели дори направеното от човека – това е силата на дивата природа.
Всички изложбени градини бяха много богати и красиви. Китайската градина, посветена на пътя на коприната, беше голяма и атрактивна с цъфтящи рододендрони и розово-червени панели, преминаващи из цялото пространство. Имаше “Йоркширска градина” с бряг и лодчица, както и градина, посветена на 500 години Ковънт Гардън.
Градините на BBC, които не участваха в конкурса, но бяха част от концепцията “градини, в които да се почувстваш добре”, бяха още една атракция. Пространствата бяха свързани с петте сетива – мирис, вкус, зрение, слух, допир. Градината на вкуса беше създадена от аранжирани ядливи растения, градината на мириса беше с уханни цветя, а най-интересна беше тази на слуха, в която звукови вибрации караха водата в няколко басейна в средата на градината да се вълнуват. Занаятчийски градини, градини със скулптури, градини в градска среда – изложението имаше от всичко.
Но това далеч не е целия фестивал. Ако на човек му писне да разглежда градините, може да влезе в Големия павилион и да попадне в рая на разсадниците. Очите ми изтекоха. Представете си огромен щанд с лабиринт и арки от различни видове рози, до него дисплеи с хищни растения, в ъгъла цъфтящи и вечнозелени бонсай дървета. Представете си десетки (да не кажа сто) вида далии, поне още толкова божури, пустинни цветя, гигантски делфиниуми – каквото си помислите, най-вероятно го има. Да ти се прииска да си градинар във Великобритания.
Като имам късмет, имам късмет. Посетих Chelsea Flower Show в пролетен ден с температури около 30 градуса, което се случва веднъж на цяла вечност в Лондон. Слънце, цветя, ухания, красота. Какво повече му трябва на човек?
Единственият недостатък на градинското шоу е цената на билетите и това, че трябва да се купят много рано, тъй като свършват изключително бързо. Все пак то се посещава от 157 000 души всяка година. Най-добрият вариант за мен беше следобедният билет за петък, който беше все така скъп, но включваше и пропуск за джаз концерт същата вечер с Оркестъра на Рони Скот. Концертът се изнася на сцена сред цветята и има комплимент – чаша шампанско. Слънцето залязваше, чашите ни бяха пълни, а наоколо бяха и шедьоврите на природата. Празник!
Закачете в Pinterest:
