Перу е едно от най-далечните и екзотични места, които съм посещавала. Може би точно то разпали в мен порива да пътешествам из целия свят; казах си, че щом съм стигнала до Перу, значи мога да отида навсякъде.
Никога не съм си представяла, че някой ден ще мога да посрещна изгрева на Мачу Пикчу. В моето семейство изгубеният град на Инките беше символ на далечното, недостижимото, онази точка на другия край на света, до която никога нямаше да се доближим. Ако искахме да кажем, че някое място е “на майната си”, в незнайните дебри на земята, обикновено казвахме, че то е “на Мачу Пикчу в царевичака” и се шегуваме така и до днес. Когато накрая се озовах там, почти не можех да повярвам. В този момент за мен светът стана едновременно необятен и толкова близък, чакащ да бъде докоснат.
Времето лети
Времето ни е ценно. Пестеливи сме с дните си и искаме да ги изпълним до пръсване с преживявания, да видим много за кратко време. И все пак препоръчвам да отделите за Перу поне около две седмици или дори и малко повече, ако имате тази възможност. Така ще можете да посетите доста от основните интересни места в държавата: столицата Лима; белия град Арекипа, разположен до три вулкана и до каньона Колка; Куско и Мачу Пикчу; линиите Наска; Амазонската джунгла и езерото Титикака. Със сигурност в Перу има и още кътчета, които да откриете, но тези са подходящи за едно добро начало. За жалост ние не успяхме да отделим толкова време, за да обиколим всички места от списъка. Поради краткия ни престой се наложи да пропуснем линиите Наска и пътешествията из джунглите, колкото и да ни се искаше да не го правим. Ако сте като нас и имате по-малко време, тогава ви предлагам следната програма: Лима – Арекипа – Куско – Мачу Пикчу – Титикака – Лима. За нас тази организация проработи чудесно.
Да си попътуваме заедно
Разстоянието между София и Лима е почти 12 000 км. и това означава поне два полета, а при мен даже бяха три. Ако се организирате по-рано и планирате добре, бихте могли да си намерите полет само с едно прекачване, например през Мадрид или Амстердам, но тъй като моето пътешествие беше в последния момент, трябваше да се примиря с две прекачвания – едно в Германия и едно в Панама.
Пригответе се да си “поживеете” в самолета, защото полетът от Европа до Панама беше 12 часа и ако не можете да спите във въздуха, ще ви е доста трудно. Имах и малко по-дълъг престой на летището в Панама, където се оказа, че местата за сядане са доста неудобни. Тъй като между всяка седалка имаше метални облегалки за ръце, които не се местят, нямате шанс да полегнете на самото летище. Най-накрая, след безбройни часове път, стигнах в столицата на Перу късно вечерта и докато се придвижвах с такси към хотела, замечтано си мислех за чакащото ме легло.
Студеният океан
Ако си мислите как ще се изкъпете в топли тропически води на бреговете на Лима, ви чака изненада. Не че не можете да се потопите в океана, но ще ви трябва цял неопрен, за да не ви е студено. Вълните са бурни и не особено приветливи, освен за сърфистите, които се опитваха да ги покорят. Разходката покрай брега обаче беше приятна.
Не смятам, че Лима ще ви впечатли с нещо специално, но пък тук се намира един от най-известните ресторанти в цяла Латинска Америка – ресторант Central на шеф Virgilio Martínez. Ние не можахме да се класираме да вечеряме там, тъй като разбрахме прекалено късно за него и нямаше никакъв шанс за резервация, но ако ви предстои пътуване и искате да се глезите с гурме храна, може да се пробвате. Друг вариант е Malabar на шеф Pedro Miguel Schiaffino. Въпреки всичко, ние пак се поглезихме, но в близкия до нашия хотел ресторант Amaz, в който сервират ястия с продукти от Амазонската джунгла, като например гигантски пълнени амазонски охлюви, които ние изядохме с удоволствие.
Лима е голям град с население над 9 милиона души и можете да си представите какво е движението по пътищата. Когато кацнах вечерта, улиците вече бяха празни и стигнах с такси до хотела за около 30 минути. В следобедните часове няколко дни по-късно попаднахме в такова задръстване по пътя за летището, че пътувахме близо 3 часа и изпуснахме полета си. Представете си ужаса ни!
Е, оказа се, че това е нещо обикновено за Лима и на летището дори има обособено специално гише “Missed flight”, на което срещу малка такса от около 20-30 долара ще ви пренасочат към друг полет до избраната дестинация. Перу е голяма държава и на ден имаше около десетина полети към всяко от по-популярните места като Куско, Арекипа или езерото Титикака. И така, качихме се на последния полет за деня към Арекипа и се успокоихме.
Трите вулкана
“Белият град” Арекипа ме изненада приятно със своя чар и уникално местоположение. Арекипа се намира до три вулкана, които се виждат почти навсякъде в града; Чачани, Пичу Пичу и будният Мисти се извисяват над къщите и улиците и надничат в прозорците на сградите. Голяма част от постройките – църкви, обществени здания, дори къщи – в центъра на града са изваяни с красиви орнаменти от белия вулканичен камък и през 2000 година UNESCO обявява мястото за културен паметник.
Арекипа носеше в себе си прекрасен латиноамерикански дух с екзотичен привкус, който ми допадна и задоволи естета в мен. Хареса ми да се разхождам по спретнатите улици, да се наслаждавам на хубавото време, да разглеждам магазинчета с шалове от вълна на алпака и да виждам трите вулкана на всяка крачка. Планирайки пътуването, не бях толкова ентусиазирана да дойдем дотук, но това се оказа едно от най-хубавите за мен места в Перу. Ако имате поне един допълнителен ден, може да отскочите до каньона Колка (на около 3 часа път), дом на южноамериканския/андийски кондор, който живее около 60-70 години и е символ на дълголетието и вечността.
А какво да направите, ако се изморите от дългите разходки? Ето два съвета:
- Хапнете севиче в някое ресторантче. Севиче е ястие с нарязана сурова риба или морски дарове и различни плодове (най-вече цитруси), зеленчуци и подправки. Обикновено е студено, сочно и освежаващо. Ние хапнахме севиче “Три вулкана” на терасата на ресторант с много хубава панорамна гледка към града.
- Почерпете се с интересен коктейл в La Casona del Pisco. Писко е нещо подобно на нашата ракия, но перуанците най-често го пият в коктейла Pisco Sour със сок от лайм, белтък и ангостура и така успях и аз да му се насладя. В La Casona del Pisco обаче има и други варианти на коктейли с pisco, които можете да опитате. Не пречи и това, че барът е със страхотна атмосфера и стени от белия камък, така типичен за града.
Куско и Мачу Пикчу
Макар Куско да се намира в така наречената “Свещена долина” (долината Урубамба), градът е на около 3400 метра надморска височина и някои хора дори страдат от височинна болест, когато пристигнат. В Европа казваме, че всички пътища стигат до Рим, но в Перу всички пътища за Мачу Пикчу тръгват от Куско. Дори самото име на града го подсказва – то произлиза от думата за “пъп” или “център” на езика на местните, кечуа (quechua – fun fact за тези, които пазаруват в Decathlon). Всички туристи, които искат да стигнат до заветния град на Инките идват първо тук и започват една от най-вълнуващите части от пътуването си от Куско.
Тук във фоайетата на хотелите има листа от кока и гореща вода, за да си направите чай, който да ви помогне със симптомите на височинната болест. Само не си помисляйте да си вземете за вкъщи в куфара, защото ще ви арестуват на някое летище извън Перу. Листата кока са изходната суровина за производството на кокаин, но в Перу чаят от растението няма нищо общо с наркотика. На вкус е подобен на зеления чай и има също толкова диуретично действие, ако трябва да съм честна.
Разходете се по централния площад и влезте в красивата катедрала, където – поне по думите на нашия гид – има статуя на светец, който е по-добър от Facebook, Twitter и Tinder, ако си търсите половинка. Трябва само да му напишете послание и voila – любовта пристига. Ние с моята приятелка Джороуз, и двете без гаджета в онзи момент, не видяхме такъв ефект, но пък историята си я биваше. В катедралата ще видите и още няколко интересни неща, като например статуята на “черния Христос” и изображение на Тайната вечеря, на което пред апостолите е нарисувано блюдо с печено морско свинче, което е местен деликатес. През 1650 година хората тръгват със статуята на черния Христос по улиците, когато силно земетресение разтриса града и загиват хиляди души. Казват, че когато извадили статуята навън, трусовете спрели и така се заражда легендата за мистичната й сила.
От Куско тръгнахме на пътешествие из Свещената долина и спряхме на места като селцето Pisac и руините около него, където ще се насладите на страхотна панорама с величествени тераси, използвани в миналото главно за земеделие. В живописния Pisac има и интересен пазар с всякакви перуански стоки, който е експлозия от цветове и текстури и е приятен за разходка.
Няма да се спирам подробно на всички интересни неща, които можете да си купите от Перу, но само ще ви кажа да не пропускате шаловете, изтъкани от вълна от бебе алпака (роднина на ламата). Меки и топли, те ще се превърнат в любимия ви аксесоар. Разказаха ни, че когато го разглеждаме по рафтовете на магазините и по сергиите, шалът трябва да е хладен на пипане. Това означава, че е от истинска вълна от алпака, а не от синтетична имитация. Ако искате по-фини и луксозни дрехи с доказано качество или аксесоари от 100% вълна на алпака, посетете някой от магазините на брандовете Sol Alpaca, Kuna в Лима и Куско или магазина Mundo Alpaca в Арекипа.
След като разгледахме пазара, изпихме по един чай и продължихме разходката, накрая взехме влака от Ollantaytambo; cледваща спирка – Aguas Calientes и Мачу Пикчу.
Да тръгнем към Мачу Пикчу
Не е тайна, че съм привърженик на доброто планиране. А когато става дума за Перу, повярвайте ми, то е още по-важно. В случая нямах много време за организация и това ограничи опциите за това как точно да посетим най-известното място страната.
Мечтата на много пътешественици е да стигнат до Мачу Пикчу по Пътеката на инките, но за да успеете да се включите в такъв поход, ще трябва да планирате рано. Броят на хората, които могат да бъдат по маршрута във всеки един ден, е ограничен и местата се заемат изключително бързо. Перу задължава всички туристи да имат разрешително и да бъдат част от група с местни гидове, така че не е възможно просто да хванете раницата и да потеглите. Когато стигнете до самия Мачу Пикчу, със сигурност ще ви се прииска да се качите и на върха, надвесил се над града (Хаяна Пикчу), но там отново има ограничение в броя посетители, които могат да тръгнат по пътеката, така че колкото по-рано си запазите билет, толкова по-добре. Дори и да сте дошли в последния момент обаче, Мачу Пикчу няма да ви разочарова.
За онези, които не са тръгнали с раниците и хайкинг обувките по планинските пътеки (също като нас), входът към града на Инките минава през градчето Aguas Calientes. Вечерта спахме в бутиковия хотел Casa del Sol Aguas Calientes и много ни хареса. Беше стилен и с прекрасна гледка към река Урубамба, а вечерята в ресторанта, която имахме включена в цената, беше наистина вкусна и красиво поднесена.
На сутринта ставането беше още по тъмно, защото искахме да посрещнем изгрева на Мачу Пикчу и горещо препоръчвам да направите същото. Обикновено има дълга опашка за хващането на автобусчетата от Aguas Calientes до входа на Мачу Пикчу и е важно да отидете рано, но транспортът върви непрекъснато и все ще се качите. А ако сте горе навреме, ще видите как слънчевите лъчи се показват зад околните върхове и започват постепенно да осветяват града. Гледката е прекрасна.
Инките са били астрономи, интересували са се от движението на небесните тела и са ги свързвали със своите божества. Често са строили градовете си и важните обществени сгради и храмове в тях по такъв начин, че светлината да ги огрява в точно определени моменти в деня и в годината. Именно този синхрон със слънцето, луната и звездите прави посещението на техните градове още по-интересно.
Разгледахме Мачу Пикчу с индивидуален гид, което се оказа страхотна идея. Докато групи от по 30 души се блъскаха на едно място и се изчакваха за снимки, ние можехме сами да направим своята програма и поне една идея да избегнем най-големите тълпи. Можехме да спираме на интересните за нас места за колкото дълго си поискаме и да задаваме всякакви въпроси на екскурзовода, който следваше нашето темпо.
Не знам дали има смисъл да ви обяснявам с думи за изгледа, защото мисля, че снимките говорят сами. За себе си мога да кажа, че страшно много ми хареса. Беше красиво, мистично, уникално. Бях стигнала до царевичака на Мачу Пикчу и той вече не беше далечен и недостижим, а беше тук, пред мен. Някои места изглеждат по-добре на снимките, отколкото на живо, но Мачу Пикчу не беше едно от тях. Не забравяйте да си сложите и сувенирен печат в паспорта от това неповторимо място – обикновено той е наличен около входа на обекта и ще му се радвате всеки път, когато отворите документите си.
От Мачу Пикчу можете да поемете нагоре по оформена с камъни пътека до “Слънчевата порта” – това е мястото, от което хайкинг групите влизат в града и го зърват за пръв път след дните на ходене из планините. Разходката нагоре не е много дълга и времето беше повече от чудесно, но слънцето напича пътеката и по нея няма много сянка, което може бързо да ви измори. Гледката обаче отново е величествена и ще искате да постоите и да отдъхнете до портата за по-дълго време. Ще се почувствате сякаш сте на прага на едно великолепно приключение.
Езерото Титикака
Титикака беше последната спирка от нашето пътуване и това се оказа много хубаво за аклиматизацията ни, тъй като езерото се намира на над 3800 метра надморска височина, която със сигурност ще усетите. По време на пътешествието ни из Перу полека-лека се бяхме изкачвали нагоре и преходът от Куско на 3400 метра до Титикака на 400 метра по-нагоре не ни се видя толкова драстичен, колкото щеше да бъде, ако бяхме дошли тук направо от Лима. През първата вечер имах леко главоболие, но няколко чая от кока и вечеря с печено морско свинче (е, нямаше как да не го опитам) закрепиха положението.
На следващата сутрин вече бяхме готови за подвизи и дори изненадващият дъжд през сухия сезон не можеше да ни попречи да се качим на лодка към плаващите острови Урос в перуанската част от езерото. Изградени от туфи плаваща тръстика “тотора”, те са закотвени за дъното, за да не се местят. Казват, че ако не си закотвиш острова за през нощта, на сутринта може да се окажеш в Боливия.
Плаващите острови са дом на племето Урос и негови членове живеят на тях и до днес. Основата на всеки остров се изгражда от парчета от коренищата на тръстиката, които са гъсто сплетени и плуват на повърхността на водата като коркова тапа, а отгоре се натрупва самата тръстика като дебел килим. Когато стъпвате върху него, ще се почувствате сякаш ходите върху водно легло или мек дюшек. Поради постепенното гниене на тръстиката, върху повърхността на всеки остров непрекъснато трябва да се трупат нови слоеве, за да не се наруши целостта му. Да посетиш такова място е супер забавно, но представяте ли си да живеете на него? Освен основата на островите, почти всичко останало в живота на обитателите също е направено от тръстика – къщите, лодките, храната. Понякога забравяме, че светът може да бъде толкова странен и пълен с изненади.
За разлика от плаващите острови, малкият остров Taquile в езерото Титикака е на твърда земя, но отново е много интересен. Тук няма коли и електричество, а мъжете плетат. Да, прочетохте го правилно. Мъжете са майсторите на плетката и носят сложно орнаментирани плетени шапки с големи пискюли, които показват дали мъжът е ерген или женен, както и какви са мечтите му. Когато един мъж реши да се задоми, той трябва да вложи цялата си сръчност в изработката на възможно най-здрава и красива шапка, която да подари на бащата на бъдещата булка. Ако той успее да пие вода от шапката без тя да прокапе, това означава, че мъжът е достоен кандидат. За разлика от нашето общество, където на мъжете им е все едно дали ще се оженят, на остров Такиле женитбата е един от най-важните моменти в живота им, а плетената шапка е символ на опита и качествата на всеки мъж.
Островът беше изключително живописен, а обядът от прясна риба и вкусна супа, изяден в къща с прекрасна гледка, ни нахрани както буквално, така и преносно и си тръгнахме доволни и щастливи.
Безброй пътища
Макар да бях живяла извън България преди това, Перу сякаш беше онова място, което окончателно отвори света за мен. То беше ключът от портата, която разкри безброй пътеки към бъдещи пътешествия, просто защото изведнъж ги възприех като възможни. Да осъзнаеш, че можеш да отидеш навсякъде е чувство като никое друго и свобода, която пожелавам на всеки.
Перу далеч не се хвали с лукс. Това е държава, в която не бих живяла, но бих препоръчала да я посетите, защото ще ви покаже различна култура и начин на живот, който не сте си представяли, че съществува. А в края на деня, когато пристигнете обратно у дома, се надявам да се почувствате приятно уморени – като пътешественици, завърнали се след далечна експедиция. Време е да заспим в леглата си и да сънуваме звездите над Мачу Пикчу и свещения кондор на Инките, който прелита отгоре с мечтите ни и ни повежда с крилете си към следващото вълнуващо пътуване.
Закачете в Pinterest:
