Кацнах в Белгия в единствения ден със сняг в годината. Под сняг не си представяйте нещо особено – само лек слой, рехаво покриващ тротоарите, но достатъчен, за да накара страната да изпадне в паника. Самолетите закъсняват, хората са в потрес, а аз се озовах в полунощ на далечно от Брюксел летище с канселиран трансфер до града. Знам си аз, че не трябва да летя с нискотарифни авиолинии, но все пак от време на време го правя и трябва да си понасям последиците. В този момент видях хора, които се редят на някаква опашка за автобус и бързо се наредих при тях, макар да знаех, че последният би трябвало да е тръгнал преди близо час. Оказа се, че всеки момент все пак щеше дойде автобус към Брюксел (може би закъсненията заради снега тук са били донякъде в моя полза) и аз успях да се кача. Час и половина по-късно, след прехвърляне от автобуса на такси, най-накрая блогополучно пристигнах в апартамента на моята братовчедка Цвети, където подовото отопление и горещият душ бързо ме приспаха.
Истината е, че дори не бих могла да се оплача от това начало на дългия ми уикенд в Белгия, защото той продължи с такъв декадентски привкус, че някак ме е срам да недоволствам. Не беше най-типичното туристическо посещение в Белгия; преди няколко години вече бях идвала в Брюксел и посетих забележителностите. Сега просто исках да се размотавам и да попивам атмосферата – да се шляя, да ям шоколад (и някои други неща) и да се радвам на шансовете, които съдбата ми предлага.
Шляенето
Отидох в Белгия без програма и с нужда да релаксирам. Единствената предварително решена стъпка от пътуването беше кратката забежка до Антверпен, който все още не бях посещавала, но освен нея нямах никакви други планове. Това не е типичното за мен пътуване, но имах нужда точно от него и си го доставих съвсем спонтанно и без никакви съжаления.
Поради това този път не мога да дам никаква конкретна информация за забележителностите на Антверпен – вместо да ги посещаваме целенасочено, ние просто го ударихме на шляене. Влакът ни спря на централната гара на града, която е величествена сграда, дори напомняща на катедрала. След това тръгнахме да се разхождаме из уличките без кой знае каква цел, но все пак минахме през площада в стария град и музея Museum aan de Stroom, който привидно няма определена тематика, но според сайта си е посветен на “Антверпен в света и света в Антверпен”. Не сме разглеждали етажите, но се качихме до панорамната тераса за изглед над града. Имахме някаква идея да посетим къщата на Рубенс, но от шляене изпуснахме работното време. Просто бяхме определили деня като лентяйски и това си беше.
Ядохме риба и чипс, пихме коктейли, спряхме в кафенето на театъра Bourla, обикаляхме магазините и като цяло си доставихме един идеален женски уикенд.
Шоколадът
Казват, че ако не изпиеш една бира и не изядеш един шоколад, все едно не си бил в Белгия. Когато бях в Брюксел преди години, уцелих голям празник на бирата на централния площад, а този път ме посрещна фестивал на шоколада. В Белгия шоколадът е издигнат на пиадестал и струва горе-долу колкото златото. Много хора са чували за Neuhaus, Godiva и Leonidas, но тези брандове далеч не са единствените в Белгия – според visitflanders.com, в страната има над 320 магазина за шоколад, които могат да задоволят всеки вкус.
От една страна, аз самата обичам да се наслаждавам на трюфели Godiva с високо съдържание на какао или течен натурален шоколад Neuhaus в бурканче, а в София има и магазини на Leonidas, където човек би могъл да изтества белгийски бонбони. Допада ми богатият вкус на черните шоколади, които не са толкова захаросани като масовите продукти в супермаркетите, а ако живеех в Белгия, сигурно щях да ям доста шоколад. От друга страна обаче, истината е, че много от шоколатиерите правят само бонбоните, които сме свикнали да виждаме – какао от различни кътчета по света, ядки, подправки, евентуален алкохолен привкус. Не че това ме спря да похапвам от тях на фестивала на шоколада и намали насладата от него. Просто там нямаше кой знае какви вкусови изненади, а понякога беше трудно да разбереш какво прави трюфелите или блокчетата на един майстор-шоколатиер по-различни от тези на съседния, особено когато те са събрани на едно място.
Тръгнах си от събитието с няколко био шоколада – един с парченца кафе и още един с лайм и мюсли, които дегустирах на място и ми допаднаха. Имаше и доста други вкусотии – насипен чай, подправки, халва и печива, които също изтествахме на няколко щанда.
Но въпреки цялото това изобилие, най-впечатляващите бонбони останаха тези, които си купихме от Антверпен от магазина на The Chocolate Line, където ме заведе Цвети. Това е нейният любим магазин за шоколад, а вече и моят. Там има много малко “стандартни” шоколадови продукти и повечето неща са доста “rock and roll.” Четох, че самият майстор Dominique Persoone се определя като ШОК-олатиер, с акцент върху шока. Другаде не съм виждала шоколадов бонбон със сушени домати и босилек или такъв с бекон и киноа. И ако в момента сте смръщили вежди, четейки за тези комбинации на вкусове, знайте, че те бяха изненадващо апетитни – истинско гурме. В магазина можете да си изберете различна по големина кутия и да посочите с какви бонбони да ви я напълнят, като вкусовете са много и супер оригинални. Много ми хареса бонбонът с матча и този, наречен “азиатски конфети”.
Разбира се, не пропуснах и еклерите на Pierre Marcolini, който имаше удобен магазин близо до апартамента на Цвети. Бяха приятен десерт след един вкусен брънч с печен сандвич и домашна лимонада, но цената им действително беше подобна на тази на ценните метали.
Шопингът
Освен със страхотен магазин за шоколад на The Chocolate Line, Антверпен може да се похвали още с бижутерски магазини за диаманти, но и с доста магазини, фокусирани върху интериорния дизайн – етно елементи, мебели от старо използвано дърво, дизайнерски лампи и порцелан. Беше наистина приятно да се разхождаме безцелно из уличките и да разглеждаме всички тези бутици.
Открихме и страхотен магазин за обувки на бранда Noe – елегантни обувки от естествена кожа с ток само в няколко модела, но с над 88 цвята! Не ви ли се е случвало да видите чифт обувки в някой магазин и да си кажете “тези са страхотни, но така ми се иска да ги имаше в друг цвят”? Тук няма да имате този проблем. Искате друг цвят? Готово! Обувките са стилни и направени от качествени материали, а освен това са и наистина удобни. Noe е истински антверпенски бранд, който няма да намерите другаде, което си е ценно само по себе си.
Както винаги, имам и препоръки за това какво да си купите за вкъщи или за подарък на приятели или любим човек. Ако сте чели този блог и преди, сигурно знаете, че препоръките ще бъдат главно неща за похапване, които можете да купите от супермаркет или някой специализиран магазин:
- Бурканче тъмен течен шоколад Neuhaus: на мен ми допада много повече от Нутела, тъй като е с по-наситен какаов вкус и далеч не толкова захарен.
- Бонбоните от The Chocolate Line, ако имате път към Антверпен или Брюж, тъй като другаде няма да намерите магазините им. Моят съвет е да си вземете от най-шантавите комбинации, а освен това да помолите да ви сложат и някои бонбони от редовете зад продавачите по техен вкус. Ще ви сложат и малка книжка, която описва всеки бонбон, за да знаете кой какъв е.
- Бира: аз не съм супер фен на бирата, но смятам, че е супер подарък от Белгия. Лично аз влизам в супермаркета, където обикновено има цяла стена от трапистки и други бири, и си избирам. Черешовата /или плодова/ бира е доста известна, така че вземете и един т.нар. “крик.” За да не се счупят, може да ги пъхнете в ботуш в куфара или да ги увиете добре в найлонова торбичка, а след това в кърпата от багажа си или друга по-дебела дреха.
- Спекулос (spéculoos): бисквитки с подправки, които са типични за региона и се продават и като паста за мазане с консистенцията на фъстъчено масло. Някои хора го използват като съставка на сладкиши.
- Какъвто друг шоколад ви харесва!
Шансът
Само по себе си пътуването винаги е неизменно обвързано с късмета или със (стискаме палци) щастливите случайности – дали ще вали или времето ще е хубаво, дали ще открием закътано вкусно ресторантче, в което ходят само местни, дали ще намерим нов приятел. Надявам се не предизвиквам съдбата, когато казвам, че съм се радвала на доста късметлийски моменти и в края на уикенда ми в Белгия ми се случиха още един-два такива. Освен че спонтанно решихме да гледаме “Формата на водата” ден преди филмът да вземе Оскар, в понеделник сутринта, разхождайки се из квартала, буквално се натъкнах на един от най-близките си приятели, който беше дошъл в Брюксел за бизнес среща. Аз живея в България, Лео живее във Великобритания, а се видяхме случайно на улицата в трета държава. Приятно е да срещнеш познат, когато не си го очаквал, но е огромно удоволствие, когато това е любим човек. Ето и нашето “срещнахме се на улицата!” селфи, което изпратихме на третия човек от нашата студентска приключенска групичка, Джороуз. Ето това се казваше подходящ край на един уикенд на удоволствията!
