Осло беше първа и последна спирка в моето пътуване из Норвегия. Финалната ми дестинация беше архипелагът Лофотен, група острови отвъд Арктическия кръг, където отивах на фотографски уъркшоп, но тъй като нямаше как да съчетая всички четири полета от София до Лофотен в един ден, реших, че ще бъде забавно да разгледам и столицата на Норвегия, която се намира в южната част на страната.
Да стигнем до Осло
Наред търсенето на информация за забележителностите, аз се заех да проучвам и колко удобен за туризъм град е Осло. Тъй като знаех, че ще пътувам сама, за мен беше важно да разбера колко лесно или трудно се стига от летището до града, къде е добре да си запазя хотел и как ще се замъкна с целия си товар, който включваше куфар за ръчен багаж с фотографска техника (честно казано сигурно е бил доста над 10 кг) и голям куфар с дебели дрехи за хайкинг, триклиматно яке, обувки за планина, раница и статива за фотоапарата (още около 20-22 кг). Има градове, в които е трудно да си турист – от летището до града се стига бавно и с прекачвания или придвижването е много скъпо, ако си сам, забележителностите са много далеч една от друга, улиците са опасни или пък никой не говори друг език, освен своя собствен. Осло не е такъв град. Летището не е много голямо или заплетено и движението вътре в него е лесно, а много хора говорят английски. Още от България бях видяла, че има място за оставяне на багаж и исках да оставя големия си куфар там, за да не го нося със себе си за една-единствена нощувка в Осло. На много от летищата по света, където има такива места за багаж, те са под формата на шкафчета с ключета. Това често означава, че са 99% заети и шансът да успееш да си оставиш багажа на самото летище е малък. За моя изненада тук не беше така, защото мястото за багаж беше приемно гише, на което оставяш куфара си, а персоналът го маркира и прибира в голяма зала – съответно място винаги има и с голяма радост си взех само еднодневна чанта с багаж и фотографската техника и поех с лекота към Осло.
На терминала има удобни автомати за влака Flytoget, който тръгва на всеки 20 минути към града и е хубав и комфортен. Можеш да слезеш на централната гара Oslo S или на спирката на театъра Natioanaltheatret, в зависимост от това къде отиваш. Централната гара на Осло се намира съвсем в центъра на града и вместо съмнително място с всякаква гмеш е по-скоро приветлива зона с магазини, с мол до нея и улични изпълнители отвън. Ако това беше София, представете си, че се намира до НДК или пък до площад Св. Неделя. От нея започва улицата Karl Johans Gate, която е нещо като нашата Витошка – с магазинчета, кафенета и хора. В околието има много хотели и аз си избрах много близкият Comfort Inn Karl Johans, от който останах много доволна. Беше буквално на 5 мин от гарата, но навътре по Karl Johans Gate и на супер място за разглеждане на града. За тези, които отиват само за уикенда, хотелът предлагаше късен чек-аут в неделя, който беше чак в 18:00 часа. Стори ми се много добра идея. Рецепцията беше цялата в стил неонови надписи, а във вътрешния двор имаше симпатичен бар и готини графити по стените. И така, мисия пристигане – успешна!
Какво да разгледаме в Осло
Започнах разходката си от Катедралата на Осло (Oslo Domkirke), която се намираше дирекно срещу хотела, а след това продължих по Karl Johans Gate в посока Кралския дворец. По маршрута можете да видите Националния театър, сградата на парламента и Университета по морско право. Улицата беше пълна с хора и градът ми се стори оживен и интересен. На много места имаше големи саксийници, засадени гъсто с комбинации от различни растения, така че да приличат на умалени градинки и макар небето да беше сиво и облачно, те правеха Осло цветен и красив. Около парламента и Националния театър има красиво паркче с още лехи със свежи яркочервени, лилави, розови и сини цветя и освежаващи фонтани, където можете да седнете и да се полюбувате на атмосферата.
Още от самото начало на разходката започнах да забелязвам, че в Осло има страшно много статуи и скулптури, които придават истински чар на града. В паркчето например, освен стандартните статуи на исторически личности, които между другото бяха доста одухотворени, имаше и статуя на две деца, които сякаш се готвеха да скочат във фонтана.
Бях чела, че в Осло има и известен скулптурен парк на норвежеца Густав Вигеланд, който беше малко по-далече за пешеходна разходка, но в този момент видях спирка на hop on – hop off туристически автобус и спонтанно реших да си купя билет и да отида до парка. Може да се отиде и с градския транспорт, но реших, че с туристическия автобус ще имам възможността след това да направя кратък тур на всички забележителности и да послушам малко информация за Норвегия и столицата й. С него пътят от Кралския дворец до парка беше кратък и след около 10 минути вече се разхождах по алеите сред над 200 фигури с човешки размер, които показват човешкия живот и емоции във всякакви вариации. Някои го наричат „парка с шантавите скулптури“, защото някои от статуите са определено „хахави“ (летящи бебета, странни пози, гущери, прегръщащи човешки фигури), но пък неоспоримо визуално въздействащи. Една от най-сниманите статуи е тази на сърдитото момченце, а една от моите любими беше една от „кръглите“ скулптури, до която съм се снимала.
След скулптурния мост има градина с различни видове рози, които с удоволствие спрях да помириша и да поснимам, а след това се насочих към впечатляващия фонтан, показващ човешкия живот от раждането до смъртта и огромния монолит, изграден отново от издялани човешки фигури. От двете страни на монолита има „мъжки“ и „женски“ порти от ковано желязо, както и още цветни градини, а от другата му страна има интересен слънчев часовник.
След разходката се качих отново на туристическия автобус, с който минах покрай различните музеи, за които за жалост нямах време, като например музея Кон-Тики, Музея на викингските кораби и Морския музей. Продължихме към модерния пристанищен квартал Aker Brygge, покрай крепостта Akershus и до сградата на операта, където реших да сляза, тъй като се бях върнала близо до гарата и хотела.
Националната опера в Осло е футуристична, скандинавска и впечатляваща. Сградата е с изчистени линии и форми и е проектирана така, че хората да могат да се разходят по покрива и да се наслаждават на гледката към водата и круизните кораби. Може да не разбирам много от архитектура, но концепцията ми допадна, тъй като приобщава човека към средата, обратно на идеята „не пипай“, която цари на много туристически места по света.
Приключих първия си ден в Осло с пица с еленско и рукола в кафето до Катедралата, след което се прибрах, за да поспя преди полетите си до Лофотен на следващия ден.
Какво да разгледаме в Осло – втора част
На връщане от Лофотен отново направих същата процедура с оставянето на багажа на летището и слизането до града, а всичко вече беше познато и чак се почувствах като местна. Само дето спях в хотел.
От обиколката с туристическия автобус бях набелязала Aker Brygge като интересно и оживено място, което исках да посетя, а освен това имах и мисия да си купя нещо за спомен и да хапна някъде морска храна. Разходката отново започна от Karl Johans Gate, където направих малък шопинг (в Норвегия си е доста скъпо и за голям шопинг ви трябва и много голям бюджет), но този път след Кралския дворец продължих към пристанището. Там ви чака модерен квартал с бизнес и жилищни сгради, множество барове и ресторанти до водата, с градска юпи атмосфера и интернационална кухня. На пристанището има забавна статуя на водолаз, гледащ към морето, а навътре по улиците, в квартала Kvadraturen, се намира и фонтанът с ръката, показваща мястото, където според историята един от норвежките крале е посочил, че ще се построи новият град след голям пожар през 1624 година. Продължих да се натъквам на още статуи на всякакви места и под всякакви форми – чук (свързан с Втората световна война), три кокошки (не знам с какво са свързани), тигър пред гарата и много други.
Нещо ми се хапва
Стигнах до момент, в който вече съвсем огладнях и се запътих към един рибен магазин-ресторант, за който бях чела в интернет – Fiskeriet Youngstorget. Мястото не е луксозно и в менюто има максимум десетина неща, но всичко е супер прясно, персоналът е много любезен и разговорлив, а на едната стена има страхотна графика на кораб, плаващ из бурно море, която ме впечатли и ми достави истинско удоволствие. Освен това пуснаха албум на Kings of Leon, с което съвсем ме спечелиха. Хапвах си раче-осмокраче с черен пипер и някакъв сладък сос, с пържени картофи и вкусно хлебче, а едновременно с това си припявах на някои от песните. Добър завършек на деня.
Финалът – разходка с лодка
За последната си сутрин в Осло бях планирала разходка с корабче в Ослофиорд, за което си бях купила билет предварително. Ослофиорд не е фиорд в буквалния смисъл на думата, тоест не е наводнена долина от ледници и съответно тук липсват драматичните скали и стръмни склонове, но пейзажът въпреки това е живописен. Турът започва от кея пред кметството на Осло и излиза от пристанището покрай гигантския ферибот за Копенхаген, покрай круизни кораби и закотвени платноходки със събрани платна. След това продължава да се движи покрай красивите брегове на съседните градчета с типични норвежки къщи в червено, жълто, зелено, а понякога и синьо и бяло, с малки фарове, както и с лодки, поклащащи се във водата. Всичко изглежда като на картинка. Ако при нас няма никакви правила и всеки си боядисва балкона в какъвто си поиска странен цвят, блоковете са като пачуърк, а по улиците все повече се срещат неоновозелени къщи и такива на принципа на „розово с бозаво“, както казва майка ми, тук къщите са в хармония една с друга и цветовете са добре съчетани. В някои от тези градчета дори е забранено да боядисваш къщата си в друг цвят, освен приетите типични норвежки цветове, което носи определена естетична хармония.
На този тур няма да видите забележителности, но на мен ми беше много приятен, като да пътуваш през красив пейзаж. Покрай нас плаваха платноходки и моторници и се нижеха интересни крайбрежни постройки, включително така наречените „къщи за къпане“. Тези едностайни кокетни колибки са перчат на кокили във водата пред къщите по крайбрежието и принадлежат на техните собственици. Тъй като тук няма плажове, хората влизат във водата през тях, като се спускат по подпряната стълба.
Тъй като се бях облякла добре и се гушнах във вълнения си шал от алпака, ми беше приятно да стоя на палубата. За да допълня преживяването изпих и един горещ шоколад със сметана, а един гълъб, който тръгна с нас от пристанището, си хареса крака ми и по едно време се нагласи върху него. Пилешка му работа.
Накрая, след като бях разгледала сушата и водата, доколкото можах, казах „довиждане, Осло“ и се насочих обратно към летището с бързия влак за един последен сандвич с норвежки скариди и размотаване из книжарницата докато дойде време за качване в самолета. Взех със себе си няколко книги и много спомени и си казах, че има още много неща за разглеждане в Норвегия, така че може би не си казваме довиждане завинаги.
******
Очаквайте скоро:
- Повече за Лофотен и Северното сияние
- Гид какво да си хапнем в Норвегия
- Шопинг гид за подаръци и сувенири
