Кацнах в Малта болна и ядосана.
Беше ме хванал вирус с температура, хрема и кашлица, но трябваше да правя презентация на конгрес на острова и нямаше как да си остана вкъщи в леглото. А едновременно с това ми излизаше пушек през ушите от яд заради различни проблеми, които се развиваха в България. Изобщо бях страшна картинка. Докато не стигнах в хотела.
Хотелът ни се намираше в St. Julian’s и макар да нямаше пясъчен плаж, беше кацнал на върха на малък нос, издаден в морето, а всички стаи имаха прекрасен изглед към водата. Беше краят на септември, началото на октомври. Времето беше облачно, но гледката на морските вълни и сивкавото небе през този първи следобед в Малта беше толкова успокояваща, а въздухът – толкова приятно солен, влажен и освежаващ, че се почувствах малко по-спокойна. След един душ нещата се подобриха още и полека-лека заприличах на човек.
Презентацията мина повече от чудесно, дори взех награда за нея. И макар още да кашлях, поне температурата ми спадна, така че да мога да разгледам малко от Малта заедно с участниците в конгреса. Много ми се искаше да имаме повече свободно време на острова, тъй като това, което видях на обиколките, организирани за нас, страшно много ми хареса. Малта определено имаше чар – градове с малки улички и интересна архитектура, пристанища с лодки, красиви плажчета и лазурносиня вода, дори и през октомври. Представях си как имам на разположение няколко дни, в които да се разхождам безцелно из острова и се зарекох, че в един момент ще се върна в Малта да направя точно това. Тичането из Валета, играейки на „лов на съкровища“, обиколката с джипове и вечерята в Мдина, организирани от нашите партньори, определено не ми бяха достатъчни да се насладя на обстановката. Вкусих от атмосферата само закратко, но видяното ме вдъхнови и уравновеси.
Валета
Валета ми допадна със своите сгради в бежово и охра на фона на синьо-сиво море, надничащо от различни страни. Направихме разходка с лодка в пристанището на Валета и околните градчета сред яхти, платноходки, кранове и островчета, а след това се качихме с панорамния асансьор до върха на крепостната стена, за да се насладим на гледките и да стигнем до Upper Barraka Gardens или Горните Градини Баракка. От тях започна и нашият „лов на съкровища“, игра в стила на „Шифърът на Леонардо“, която ни преведе през основните забележителности, но, уви, за прекалено кратко. Минавайки по малките улички, украсени със знаменца и транспаранти, покрай площадчета с кокетни кафененца и чаровни магазинчета, определено ми се прииска някак да се „загубя“ из града и на бъда намерена чак в края на играта, когато съм се наскитала из града. За жалост не ми се случи, но обиколката все пак беше хубава – Дворецът на Великия Магистър, катедралата „Св. Йоан Кръстител“ и много други красиви църкви, Портата на Валета. Накрая все пак имахме мъничко време за отдъхване, което аз прекарах в разходка на фона на залязващото слънце.
Из острова
Обиколка с джип звучи доста добре, но не и когато джиповете са стари и раздрънкани, седите 6 човека отзад на нещо като пейки и макар да се движите със скорост от 60 км в час, имаш чувството, че те лашкат със 160. Въпреки това гледките си струваха.
Една от спирките беше Селцето на Попай, където е сниман филмът с Робин Уилямс. Наистина мястото изглеждаше като от приказките, а водата беше толкова средиземноморско синя, че ти се струва, че гледаш картичка. В днешно време мястото функционира като увеселителен парк.
След това продължихме към кулата Għajn Tuffieħa и плажовете наоколо, към които се разкрива прекрасна гледка, а накрая спряхме на скалите Дингли и малкия параклис Мария-Магдалена за още една великолепна средиземноморска панорама. Тук също бих останала за по-дълго, може би с бутилка вино, хубава компания и поглед към хоризонта.
Мдина
В Мдина разходката ни беше кратка и целенасочена – да стигнем до Palazzo de Piro, където изпихме по питие на панорамната тераса и след това влязохме вътре за празничната вечеря на конференцията. Да се разхождаш в Мдина означава да се потопиш в тишината на отминало време, вървейки по каменни улици, където се препича по някоя малтийска котка до цъфнала бугенвилия. Определено беше красив завършек на престоя ни в Малта.
Имаше много места, които не успяхме да посетим – островите Гозо и Комино, синята лагуна, мегалитните храмове. Перфектно извинение, за да планирам ново пътуване до тази дестинация в бъдеще. Така или иначе ще си спомням за Малта като са успокояващо и живописно място. Не че проблемите ми се решиха или напълно се излекувах от вируса, докато бях в Малта, но очарованието на острова ми подейства като балсам на душата. Бях на точното място в точното време. И това беше важното.
