Нещо ме теглеше към Норвегия. Още от миналата година бях започнала да гледам снимки и клипове от величествената й природа и да си мечтая да отида на всички тези безумно красиви места. Прекарвах часове да разглеждам фотографии от фиордите в Instagram и да се дивя на 4К видео в YouTube и си представях какво е да бъдеш там, пред тези гледки и под тези звезди, да си част от този прекрасен пейзаж. Сякаш невидима струна се беше опънала между мен и Норвегия и всичко, което виждах и прочитах я подръпваше, така че да звучи като песен на сирена. Когато дойде есента на 2016 година, вътре в себе си вече бях решила, че ще отида в Норвегия, каквото и да става. Оставаше само да убедя някой да дойде с мен на това приключение.

Рейне, Лофотен

Това обаче се оказа по-трудна задача, отколкото предполагах. Питах всички приятели, за които знаех, че обичат да пътуват, започвайки от тези, които си падат по по-нестандартните дестинации. Смятах, че не може някой от тях да не се съгласи, но скоро разбрах, че няма да е така. На повечето хора не им се ходеше на място, което е по-студено от България и много от тях изобщо не можеха да си представят, че няма да отидат на стандартното за българина море. На други Скандинавия им се виждаше някак скучна, а в същото време скъпа, което ги караше автоматично да я изключат от ума си, когато обмислят възможни пътувания. Изобщо хората май повече ми се чудеха на акъла, когато им кажех, че много искам да отида там. Явно само аз бях запленена от магията на Норвегия, а всички останали бяха имунизирани за нейния чар.

За момент се отказах от пътуването, когато не намерих спътник, но дори и тогава продължавах да мисля непрекъснато за Норвегия. Не спрях и да гледам снимките или да чета за различните места, докато в един момент не си казах, че щом вътрешният порив за нея е толкова силен, трябва да му се доверя, независимо какво мислят другите. Така започнах да проучвам начини, по които да мога да отида сама и стигнах до идеята да се включа в някой фотографски уъркшоп. Така или иначе обичах да снимам и от доста време си мислех да подновявам техниката си, можеше да използвам момента и да снимам всички онези пейзажи в Норвегия, на които се бях удивявала от разстояние. След няколко мейла, кратко проучване и търсене на самолетни билети, най-накрая бях организирала своето пътуване. Лофотен ме очакваше през септември 2017.

Лофотен – като за снимка

Лофотен е архипелаг, намиращ се в Арктическия кръг, на около 2 часа и 40 минути път със самолет от Осло, който е толкова красив, че когато човек гледа снимки от него, смята че няма как да не са напудрени във Photoshop. Оказва се, че не са. Докато летях над Норвегия към Лекнес си помислих, че след толкова чакане и възхищение над заснетите пейзажи от Норвегия, можеше да се окаже, че ще се разочаровам от реалността. Тази мисъл леко ме уплаши, но за щастие това беше само закратко. Още гледките от въздуха спираха дъха!

В Лофотен няма забележителности като такива. Вместо това там има природа – величествени фиорди с планини, изскачащи директно от водата, плажове с бял пясък и тюркоазена вода, малки селца с типични норвежки къщи в червено на фона на драматични скали и ниски облаци, спокойни езера с отражения като огледало. Там няма да намерите изобилие от музеи, културни паметници, заведения или сгради, но ще се надишате на свеж въздух, ще се нагледате на най-ярките звезди, които сте виждали и ще напълните очите си с толкова красота, че ще ви се струва, че сте попаднали на място от приказка. А ако сте там в подходящото време и имате късмет, ще станете свидетели и на нещо, което съвсем спокойно може да влезе в дефиницията за истинска магия – Северното сияние.

Селцата и градчетата

Reine, Stamsund, Hamnøy, Henningsvær – рибарските села в Лофотен имат скандинавски чар и в тях цари такова спокойствие, че се чувстваш пренесен в друг свят. Червени, жълти и бели дървени къщи се оглеждат в спокойната вода като в огледало и малките пристанища са отрупани с лодки и конструкции за сушене на арктическа треска. Именно сушената треска е специалитетът на Лофотен, заедно със сладко от cloudberry (дива къпина) и канелени рула (които всъщност са типични за цяла Норвегия). Макар на Лофотен далеч да не е пълно със заведения, малкото кафененца в населените места са толкова топли и уютни, че не ти се иска да си тръгваш. Интересното е, че всички сладкиши обикновено са сложени на бара, където всеки може сам да се обслужи – просто накрая казваш какво си си взел на касата, преди да си тръгнеш. Най-хубаво е да си там, когато изваждат тавите с току-що изпечени канелени рула, които изпълват цялото помещение с ухание на козуначено тесто и канела, така че да не можеш да им устоиш. Мисля, че ако живеех там, щях да съм пристрастена.

Henningsvær, селище в Лофотен, Норвегия

Да спиш в къщичките на кокили до водата е много по-хубаво, отколкото предполагах. Всъщност те са добре изолирани и комфортни, а дървото прави обстановката рустикална и особено приятна. А гледката от прозореца е още по-хубава, особено когато пийваш чай рано сутрин и гледаш ниските облаци, които се разстилат около планините на фиордите. Това се казва да се потопиш в атмосферата.

В една от тези оранжеви къщи на кокили спахме през първите няколко дни от престоя ни на Лофотен

Езерата

Езерата на Лофотен са абсолютно огледални – чак можеш да се зачудиш кое е отражението и кое е истински пейзаж. Често спирахме колата отстрани на някое от езерата, за да снимаме, а в комбинация с есенните цветове на листата на храстите и дребните дръвчета, пейзажът става още по-живописен. А когато се изкачваш по някой склон на планините, в падините между върховете често отново се показва някое спокойно езерце, като малко парче от морето, озовало се някак между склоновете и заспало там.

Плажовете и планините

Гледките на архипелага са определено драматични, нещо типично за фиордите, което ги прави толкова привлекателни. Плажовете са с фин бял пясък и погледната отгоре, водата е синьо-зелена и изключително бистра, сякаш си на Карибите…но без палми и с доста по-студени температури.

Вечер плажовете стават гладки като тепсия и тънкият слой вода, останал върху пясъка, отразява цветовете на залеза за красиви вечерни кадри. Когато пък се появят някакви вълни, ние се забавлявахме да снимаме как водата се разбива в скалите по краищата на плажа – често балансиращи в странна поза на някой камък заедно със стативите.

На сто метра от плажа обикновено започва да се издига планина, сякаш направо от морето, и именно това е драматичното на Лофотен. Склоновете са стръмни и макар по лесните маршрути изкачването да отнема 40-60 минути, те са си доста натоварващи, поне за новак като мен. Имахме късмет с времето, което беше направо като лятно за полярния кръг. Изкачвайки се нагоре, в повечето случаи се загрявах достатъчно, че да се съблека по тениска, а когато стигахме на билото и ни духнеше студеният бриз, обличахме обратно поларите, якетата и шапките. Струва си да се понапънеш, за да стигнеш до панорамите, които се разкриват, когато си на върха. При такива гледки единственото, което ти остава, е да съзерцаваш и от време на време да снимаш. Дори ми беше малко трудно да повярвам къде точно се намирам.

От тази височина се виждат белите плажове, заобиколени от разчленени скалисти брегове, хълмове и планини, а малките норвежки къщички приличат на куклени. Какво друго мога да кажа, освен…красота! Използвах седмицата, за да се любувам, без да мисля за работа, да чета мейли и да отварям компютър, освен в случаите, когато трябваше да сваля снимките от фотоапарата. Беше като един вид детокс сред величествената красота на природата.

Северното сияние

Цялото пътуване в Норвегия беше прекрасно, но дори и да не беше така, щеше да си струва дори само за една вечер с активно Северно сияние. Лофотен е добро място за наблюдаване на феномена, тъй като е в арктическия кръг, тоест достатъчно на север, а едновременно с това през септември вече нощите са достатъчно тъмни, за да може да се виждат светлините. Остава само (!) да има слънчева активност и ясно небе, за да може човек да стане свидетел на това невероятно явление. Както вече споменах няколко пъти и писах в краткия ми пост за сиянието, групата ни имаше страхотен късмет и го гледахме 3-4 нощи, но освен това в една от тези нощи то беше толкова активно, че дори и местните казаха, че не са виждали подобно нещо преди.

Северното сияние на Лофотен, по моя ощенка между 6 и 7

Ако трябва да оценим сиянието по десетобалната система, хората обикновено се радват, ако видят нещо между 6 и 7. Тогава ясно се виждат светлини в нощното небе и те са отчетливо зелени, движат се в небето като платна, полюшващи се на вятъра и понякога променят формата си. Аз също си представях, че ако имаме късмет, ще видим нещо подобно и това се случи още на първата вечер, която прекарахме на Лофотен. Всеки е виждал снимки в интернет на Aurora borealis, но да видиш “зората на севера” на живо е също толкова различно, колкото някой да ти описва уханието на розата и да помиришеш истинска цъфнала роза. В днешното време на глобални комуникации, развита наука и видео съдържание, което залива интернет, сякаш живеем в свят, в който нищо не може да ни учуди. Нищо не е ново и магическо. Признавам обаче, че сиянието беше едно от тези явления, за които макар да знаеш, че имат научно обяснение, изглеждат повече като вълшебство.

След тази първа нощ на Лофотен вече бяхме спокойни, че сме видяли светлините и дори и да не ги видим отново до края на пътуването, ще се върнем със спомени и снимки от него. Наистина втората ни вечер на архипелага нямаше особена активност, по-скоро между 2 и 4 по десетобалната система, когато в небето се виждат бледи светли линии, които са по-скоро сивкави, отколкото зелени. За жалост условията са непредвидими и никога не знаеш какво ще уцелиш, когато отидеш на север. Може да се случи така, че за цяла седмица отвъд полярния кръг да не видиш нищо повече от сиво “сияние” (ако няма достатъчна слънчева активност) и да си кажеш, че цялото явление е прехвалено. Има и такива преживявания, описани в интернет от блогъри, които смятат, че яркият Aurora borealis е просто мит, излъскан във Photoshop.

След временното затишие на сиянието, то избухна с пълна сила някъде около третата или четвъртата нощ с изключително ярки светлини, които се движеха непрекъснато, извиваха се в спирали, изправяха се като лазерни лъчи, сочещи към морето и сякаш “валяха” с вертикални линии над главите ни. Това беше 9,5 от 10 по системата ни за оценяване и в този момент могъществото, красотата и мистиката на природата ни удари с пълна сила. Не знаехме в коя посока да гледаме по-напред. Снимахме непрекъснато, а докато апаратите ни експонираха кадрите, ние стояхме на празния плаж с глави, обърнати нагоре, без да откъсваме поглед от гледката. Водата по плажовете правеше огледало и сиянието се виждаше двойно – на небето и на земята. Коди, фотографът, който водеше групата ни, възлицаваше с “holy shit” всеки път, когато сиянието започваше да танцува отново. До края на вечерта вече се шегувахме, че сме измислили нова скала за оценка, наречена за по-кратко HS индекс (the holy shit index).

Тази нощ ще остане спомен за цял живот. Когато човек се е заровил в ежедневието си и всичко около него е изпълнено с битовизми, такива преживявания му напомнят, че светът е изпълнен с красота.

Последната ни вечер на Лофотен отново беше прекарана на плажа – с маршмелоус пред огъня и изумрудената светлина на сиянието като фон над нас. Усамотението в природата, липсата на тълпи хора наоколо (макар понякога да обичам тълпите и градовете) и вълшебството на небето ме извадиха извън ежедневните ми грижи и притеснения и ми помогнаха да се почувствам в хармония със себе си в този един момент. За тази една седмица гледах повече изгреви и залези отколкото за последната една година и именно чувството на удивление от всичко, което видях, беше това, което направи пътуването истински специално.

Норвегия се оказа точно това, което си представях, дори повече. Лофотен има своите туристи – фотографи, катерачи, сърфисти и планинари – но още не е съвсем претъпкан от хора, особено през есента. Сигурна съм, че в следващите години броят посетители ще се увеличава все повече, а дестинацията става все по-популярна и между азиатците, така че сега е времето да я посетите. Що се отнася до мен, аз с удоволствие бих се върнала в Норвегия. Ако това малко кътче беше толкова красиво, представям си каква е и останалата част от страната. Нямам търпение да видя и нея.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *