Разказах на приятелите си, че мисля да отида до Венеция за Карнавала и един от тях възкликна, че явно съм решила да не спирам, преди да съм обиколила цяла Италия. Вярно е. Италия ми е любима и мога да се връщам в нея безброй пъти. Влюбих се в тази страна на la dolce vita, когато я посетих за първи път преди 13 години и оттогава тя е в сърцето ми. Всяко пътуване до нея е като ценен подарък, а да прекараш няколко празнични дни на Carnevale di Venezia е подарък, от който никой не би могъл да се откаже.

Венеция е едно от онези места, които трябва да усетите за себе си. Тя носи в себе си флуидността на водата, както и нейната памет. Векове наред тук са се сплитали пътищата и съдбите на народи от Изтока и Запада и техните отпечатъци са осезаеми. Именно те са превърнали града в пъзел от сенчести проходи и слънчеви отблясъци, ориенталска орнаментика и ренесансова класика. Построена върху лагуна, Венеция те примамва да я разгадаеш. Но нека започнем отначало…

Изгревът е началото. Слънцето се издига по синьо-розовото млечно небе над Canale Grande и Венецианската лагуна. След това наднича между колоните на Palazzo Ducale, а разкошно маскираните празнуващи са вече навън до Piazza San Marco. Може да направите снимки или просто да се насладите на великолепните им костюми, преди градът да се събуди съвсем и да се изпълни с тълпи. Изгревите винаги имат особена магнетичност; отворете очи малко по-рано от обикновено и изживейте поне един момент на съзерцание.

Не пропускайте класиката. Разгледайте богатата украса на базиликата Сан Марко, качете се на 50-метровата камбанария на площада за панорамна гледка отвисоко и преминете по златното стълбище в Двореца на Дожите. След разходката из техните апартаменти ще стигнете и до Залата на големия съвет, където се намира най-голямата творба с маслени бои върху платно в света – картината Il Paradiso на Тинторето и неговия син Доменико, изобразяваща коронацията на Девата. Ще имате възможност да минете и по известния Мост на въздишките, който (за мое съжаление) се оказа, че няма нищо общо с въздишката на любовта. Моята романтична душа си представяше влюбени венецианци и оперни арии, но реалността е свързана със затворници, които въздишали от мъка, когато виждали за последен път красивата Венеция, преди да бъдат отведени в килиите.

Минете по моста Риалто и разгледайте пазара. Със сигурност ще видите някой зеленчук, който не ви е познат и някое растение от сергията с цветя, което ще ви се прииска да занесете у дома. Всичко е красиво по един типично италиански маниер – без особени усилия, с чара на вековна култура и безгрижието на средиземноморието. Нищо не е излъскано, фасадите остаряват бързо (но с някакъв особен аристократизъм), а лодките са навсякъде. Тук няма автомобили – само вода и лек плисък на вълни.

Гледка от моста Риалто със специален пернат модел

Изгубете се по улиците. Бих казала, че това е най-хубавото нещо, което можете да направите във Венеция. Не се притеснявайте. Просто се изгубете. Наслаждавайте се на омайната магия на странстването. Градът ще ви прегърне и ще ви покаже съкровища, ако му дадете възможност. Тесни улички, малки и по-големи мостчета, вътрешни дворове, скрити площади и отрупани с маски магазинчета надничат зад всеки ъгъл на криволичещия лабиринт.

Водата примигва под всеки прозорец и сградите мълчаливо, но кокетно се оглеждат в нея. Водата обича Венеция и я дарява с особена притегателност, но едновременно с това я прави крехка и нежна. Венеция е русалка. Всеки ден се влюбваме в нея, пеем й от гондолите и я целуваме, за да остане на сушата, а морето настойчиво се опитва да си я върне обратно.

Погледнете света през очите на маската.

Карнавалът във Венеция е едновременно пищен и неоспоримо елегантен. Зародил се през 13 век, той е бил единственото време, когато богати и бедни са празнували, гуляли и лудували заедно, под прикритието на великолепните маски и костюми. Анонимността е давала свобода на фантазиите и всеки е можел да бъде този, който пожелае. Защо не и вие? Оскар Уайлд е казал: “Дай на един човек маска и той ще ти каже истината.” Сега е моментът да си представите, че сте някой друг и да разкажете истината за себе си. Преоткрийте зад маската онова вътрешно аз, което не пускате често навън.

Карнавалът е времето в годината, когато миналото и настоящето са толкова близо едно до друго, че понякога сякаш ги виждате едновременно. Дали трупата от палячовци до кулата и тримата мъже в златно принадлежат на 2019-та или са изплували като весели духове от слънчев следобед няколко века по-рано? Приятели в ренесансови одежди пият вино и хапват ризото на слънчев площад и тази сцена може да бъде както днес, така и преди стотици години. Всяка вечер в дворците на града се състоят балове и е толкова лесно да си представим, че идвайки във Венеция, сме стъпили назад във времето.

Приказните герои оживяват с невиждана пищност, а ние можем да станем част от историята както никога досега. Царе на огъня, феи на пролетта и есента, магични двойки и мистични алхимици ни притеглят към себе си с невидимите конци на необикновеното и ни заплитат в своята мрежа на чудатости.

Яжте.

В Италия храната е ритуал и своеобразен карнавал. Едва ли има някой, който да не сънува всички вкусни ястия, които ще опита, когато му предстои да я посети. Представяме си малки семейни ресторантчета с вкусни гозби. Виждаме в ума си пресни морски дарове, биволска моцарела, ръчно правена паста и кадифено джелато. Размечтаваме се за най-вкусната храна, която някога сме опитвали, защото това сякаш е законът в Италия.

Венеция също няма да бъде изключение, но само ако сте умни. Тук е лесно да попаднете в туристически капан със замразени храни и посредствени продукти, които ще ви разочароват, но с малко предварителна подготовка и здрав разум със сигурност ще можете да похапнете вкусно и по италиански.

Правилата са няколко: направете проучване, гледайте къде има опашка и избирайте места, в които се хранят италианци. Блоговете за пътешествия и храна са добър източник на ценна информация за истински вкусните места във Венеция, а гидовете на DK Eyewitness още не са ме предали, когато става дума за препоръки за ресторанти. Когато видя опашка пред мястото или чувам, че на голяма част от масите се говори италиански, тогава знам, че съм на правилното място. Ето и моите препоръки:

  • Ако сте леко огладнели от разходките, спрете в някое bacaro (заведение, подобно на бар) за венециански тапас, наречени още cichetti. Малки сандвичи с риба, брезаола, телешко карпачо и сирена, мини хапки с яйце и прошуто кото са наредени коктено във витрините на бара и може да се подкрепите с чаша вино или lo spritz (Аперол шприц) докато похапвате. Местата, където си облизахме пръстите бяха Osteria Al Squero, която се намира на канала Rio de S. Trovaso (близо до Gallerie dell’ Accademia) и в бара на Ristorante Al Teatro до Teatro la Fenice.
  • Ако имате нужда да седнете и да се насладите на по-дълъг обяд или вечеря, направете го в Osteria Nono Risorto, където ядохме много вкусни миди и пица с конско месо, а пастата със сепия и салатата с октопод, които хората ядяха на съседните маси, също изглеждаха страхотно. В Osteria Leon Bianco също направихме добър избор, когато си поръчахме ризотото на деня. То беше с морски дарове и пристигна с прекрасно изглеждаща лангустина отгоре.
  • За десерт е задължително да опитате (или направо да изядете 5-6) frittelle, малки вкусни топчици, които са нещо средно между бухти, еклери и понички. Най-хубави според мен са тези con crema (с яйчен крем), но опитайте и останалите видове – zabaione (с лек привкус на ликьор или десертно вино) и обикновените, в които няма пълнеж. Ядохме frittelle буквално на всяка крачка, но най-хубавите бяха в пастичерията Marchini Time на площадчето Campo San Luca – горещо я препоръчвам за капучино и десерт.

С настъпването на нощта Венеция се облива в синьо. Отблясъците на фенерите трептят по поръхността на водата, а гондолите са завити за сън. След дългата разходка и насищането на всички сетива, над нас се разстила приятната умора на преживяни удоволствия. Вълните шушнат и сънищата ни са като от стих на Леон-Пол Фарг – за море, дворци и гуляещи призраци, където “в среднощните ветрове ладии от сенки ловят звезди.” И също като него си казваме тихо “Венеция! О, красавице моя!”

 

Закачете в Pinterest:

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *