Наскоро казах на някой, че ако се замисля, бих се определила като домошар. Отговорът беше бурен смях, последван от обяснение: “Аз си мислех, че доста пътувам, но после отворих твоя Facebook профил и всичките ми илюзии бяха разбити.”
Поглеждайки назад към последните няколко години, не мога да отрека, че те наистина бяха изпълнени с пътешествия, и то с много вълнуващи такива. Доста нетипично за домошарите, както ми беше обяснено. Прескачах из глобуса, събирах въздушни мили, движех се със страстта да се скиташ – нещо, което винаги съм искала да правя. Потапях се отново и отново в различни нови преживявания, гледки, вкусове, но винаги ги посрещах след внимателно планиране. Уравновесявах страха от неизвестното с желанието да разбера повече за всяко кътче, към което съм се устремила. Видях как слънцето изгрява над Мачу Пикчу, запалих свещи в църквата на Божи гроб в Йерусалим, ядох тапас в Барселона и пих Aperol spritz в Италия, отидох на СПА в Румъния и вечерях в палацо в Мдина, Малта. Съзерцавах фиорди, разхождах се из замъци, гледах звездите и станах свидетел на магията на Северното сияние. Всички тези удивителни моменти бяха като извадени от сън. Никога не съм и предполагала, че ще ми се случат, но се случиха. В тези вълшебни мигове бях истински пътешественик – момиче, което обича да има вятър в косите и жена, която може да покори всеки град.
Истината е обаче, че не винаги успявам или искам съм такава. Поне не през цялото време. Обожавам да пътувам и да изпитвам удивлението, което идва от това да видиш спираща дъха гледка за първи път, да опиташ ново ястие, да потопиш пръст в ново море, но в същото време съм си и едно домошарче, което еднакво добре се наслаждава на времето, прекарано у дома, както и на това, прекарано навън, което обича да спи в собственото си легло и се уморява да живее от куфар след седмици път. Харесва ми да готвя, да се гушкам в завивките сутрин и да минавам по познати улички в свой собствен град. Често се опитвам да направя всяко място свой дом, така че то вече да не е непознато, а да е част от мен. Аз съм страхотен временен пътешественик и едновременно с това прекрасен дългосрочен домошар. Домът е моята крепост, но светът ме чака с всичките си чудеса. И аз излизам…
